Дигитализация на земеделието в България

По икономически сектори брутната добавена стойност (БДС) за 2018 г. в България е разпределена по следния начин: · 

Промишленост (включително строителството) - 25,8%;

 · Услуги - 70,3%; 

· Аграрни (селско, горско и рибно стопанство) - 3,9%. 

Делът на аграрния сектор в общата БДС намалява с 0,8 през 2018 г. процентни пункта спрямо предходната година. Според предварителните сезонно коригирани данни на НСИ през първото и второто тримесечие на 2019 г. общата БДС за икономиката на страната се е увеличила съответно с 3,3% и 3,7% спрямо съответния период на 2018 г. в реално изражение. 

В България площта със земеделско предназначение през 2017 г. е 5 224402 ха, което представлява около 47% от територията на страната. Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваема земя, трайни насаждения, разсадници, постоянни пасища и семейни градини. През 2017 г. тя възлиза на 5 029529 ха или 45,3% от територията на страната, увеличавайки се с 0,2% в сравнение с предходната година. 

Обработваемите земи са площите, които са включени в сеитбооборота, временни ливади със зърнени и бобови треви, угар и оранжерии. През 2017 г. те леко намаляват (с 0,2%) спрямо предходната година, до 3473825 ха, което представлява 69,1% от използваната земеделска площ. 

През 2016/2017 работна година общият брой на земеделските стопани, регистрирани в регистъра по Наредба No 3/1999, е 96476, което е с 1827 повече от предходната година. Към началото на август 2018 г. регистрираните земеделски производители през 2017/18 бизнес година са 92328. 

Земеделието все още е важен икономически сектор в България. До 2017 г. в него са били заети близо 7% от работещото население. Полезната земеделска повърхност е почти половината от националната територия, а до 2018 г. растениевъдството представлява дял от 69,2% от общата стойност на селскостопанската продукция. Според статистиката през последните пет години в България са изградени над 1000 дка нови оранжерии - блоков тип - от 5 до 30 дка, но само 5% от напояваните полета са автоматизирани. Селскостопанският сектор в региона се нуждае от технологична подкрепа, за да бъде конкурентен на европейския и световния пазар. 

Програмата за развитие на селските райони на Република България 2014-2020 гласи, че достъп до стандартна широколентова мрежа е осигурен за почти всички домакинства в селските райони (99%), но в слабо населените селски райони само 60% от домакинствата имат достъп. към фиксирана широколентова мрежа в сравнение с 90% средно за страната. Само 10% от селските домакинства имат достъп до мрежи от следващо поколение.

 Широколентовото навлизане в селските райони се е увеличило значително през последните години, но остава ниско - само 37% от домакинствата в преобладаващо селските райони имат абонамент за интернет. 

Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение далеч не е потенциално възможно. Към края на юни 2015 г. България покрива широколентова инфраструктура от следващо поколение (> 30Mbps) в размер на 72% от домакинствата, но достига само 2,7% в селските райони, което е доста под средното ниво за ЕС от 27,8. 

От присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. до 2018 г. повече от 1 млрд. лв. са инвестирани в модернизация на земеделските стопанства само в Република България по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. През последните два програмни периода обаче инвестирането в цифрови решения не е приоритет. Поради тази причина няма ясна информация дали и колко от тези инвестиции включват технологии за цифровизация и прецизно земеделие. Възможно е като част от направените до момента инвестиции в модернизация на земеделските стопанства да се включи този тип цифрови решения, но поради липсата на показатели такива данни не съществуват. 

Понастоящем средствата само за инвестиции в цифрови решения и технологии за прецизно земеделие са изключително частни и зависят от икономическите възможности на отделната ферма или предприемач. Поради тази причина на национално ниво липсва изчерпателна информация за направените до момента инвестиции и нивото на дигитализация и наличните технологии за прецизно земеделие. 

По отношение на БДС, формирана от селскостопанския сектор, предварителните данни показват леко годишно увеличение в реално изражение с 0,1% през първото тримесечие на 2019 г. и увеличение с 3,9% през второто тримесечие. [1] България е на последното 28 място според индекса на цифровата икономика и общество (DESI) сред всички страни от ЕС за 2020 г. [2] 

В доклада на Европейската комисия за индекса за проникване на цифрови технологии в икономиката и обществото за 2018 г. се посочва, че общото ниво на умения в областта на цифровите технологии в Република България е сред най-ниските в ЕС и варира в широки граници социално-икономически групи. Въпреки нарастването на броя на хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии от 26% през 2017 г. на 29% през 2018 г., България отново е сред страните от ЕС с най-ниски резултати - само за сравнение през 2016 г. 170 милиона граждани на ЕС или 44% от общото население на Съюза имат основни или някакви цифрови умения. Това се дължи на малкия брой хора, които използват Интернет, което представлява 62% от всички хора на възраст 16-74 години. 

Приемането на цифрови технологии от предприятията в България е бавно. През последните години се появи постепенно развиваща се екосистема от цифрови и технологични предприемачи, но инвестициите в цифровата икономика все още са ограничени. Тези недостатъчни инвестиции, заедно с недостига на ИКТ специалисти, са възможните причини за по-бавната дигитализация в България, в сравнение с други държави-членки. През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия е сред най-ниските в ЕС с 12% -13%. Въпреки че българските компании са значителни потребители на радиочестотна идентификация (RFID), потреблението им на социални медии или услуги за изчислителни облаци остава сред най-ниските в ЕС, съответно 9% и 5,5% от общия брой предприятия. Делът на МСП, продаващи онлайн, също е доста под средния за ЕС, съответно 7,1% и 17,2%. Секторът също не е освободен от промени. 

Според Министерството на земеделието, храните и горите в „Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2019 г.“, през 2018 г. брутната добавена стойност на селскостопанския сектор към българската икономика се е свила с 2% на годишна база. Въз основа на същия доклад обаче стойността на брутната продукция от сектора „Земеделие“ показва увеличение с 1,5% в сравнение с предходната година. Накратко, въздействието на селскостопанския сектор върху българската икономика намалява, но в същото време брутната му продукция се увеличава през същата година. Това само по себе си не е непременно лошо, защото това намаление може да се обясни с увеличаване на въздействието на други икономически сектори в българската икономика в резултат на инвестиции или модернизация на икономиката. Въпреки това има много фактори, свързани с тази тенденция, и навлизането на България на европейския общ пазар може да е имало по-голяма тежест от други. Мониторинг на условията за развитие на производството в реално време, прецизен контрол на отрицателните фактори, проследяване "от ферма до потребление", балансиране на потреблението и други нови технологии, облекчаване на административната тежест, точно прогнозиране на етапите в развитието на културите - всичко това е възможно прилагане на най-новите компютърни, роботизирани и изкуствени технологии за интелект. Напредък и наличност на нови сензори, свързани чрез Интернет на нещата (Internet of things-IoT), прецизна и свързана с Интернет и геолокационна механизация, Blockchain разпределени компютърни платформи (Blockchain), системи за изкуствен интелект, обработващи големи масиви от данни (Big Data) в реално време, роботи, сателитни системи, дронове, повсеместен достъп до информация - това са новите инструменти за напредък в селскостопанския бизнес 

Достъпът до ЕС (Европейски съюз) оказа положително въздействие върху развитието на българското земеделие. Както споменахме по-рано, има нарастване на брутната добавена стойност, генерирана в сектора. Наблюдава се и растеж на производството на труда и инвестициите и се наблюдава тласък на търговията със селскостопански стоки. Европейските инвестиции в българския земеделски сектор са отговорни за модернизацията му, повишавайки производителността и конкурентоспособността му. 

В момента ЕС е основният търговски партньор на България в търговията със селскостопански продукти. През 2018 г. търговията със селскостопански продукти с ЕС се е увеличила с 6% в сравнение с 2017 г. 75,3% от общия дял на износа на селскостопанска продукция в България, изпратен в ЕС, и този на вноса на селскостопански продукти - 79%. Този сценарий изглежда много положителен за България и нейните фермери. Инжектирането на европейски пари в сектора под формата на програми за подкрепа, стратегии за модернизация и други инвестиции, показва резултати. 

Наблюдава се тенденция за постоянно намаляване на броя на фермите, главно за сметка на малките и самостоятелни ферми. От присъединяването на България към ЕС до 2019 г. броят на фермите е намалял над 3 пъти. Също така се наблюдава тенденция към концентриране на земята в ръцете на големи притежатели на земя. До 2019 г. тези притежатели управляваха 83% от цялата национална обработваема земя. Малките ферми са от особено значение за България. Те наемат голям брой работници в селските райони и помагат в борбата срещу бедността. Поради тази причина, въпреки че макроикономическите цифри на България могат да бъдат тълкувани положително, има съмнения относно ролята на европейските и държавните инвестиции, когато става въпрос за стимулиране на дребните фермери. 

Страната е приела Стратегия за дигитализация на земеделието и земеделските райони на Република България през 2019 г. Нивото на съществуващите приложения за интелигентно земеделие е ниско, но страната предприема стъпки за ускоряване на цифровизацията в селското стопанство в периода 2021-2027. Стратегията за дигитализация на земеделието и селските райони на Република България предвижда следните области на дейност за развитие на потенциала на българската селскостопанска икономика: 

-изграждане и развитие на подходяща цифрова инфраструктура за комуникация и свързаност; 

-инвестиции в модернизация и технологии за прецизно земеделие; 

-развитие на цифрови мрежи и използване на софтуерни приложения в управлението на бизнеса и вземането на решения; 

-осведоменост, обучение и консултантски услуги за развитие на цифрови умения и квалификации, 

-научни изследвания и иновации, партньорство за обмен и трансфер на иновации, развитие на експериментална инфраструктура и достъп до нея. 

Тази област на въздействие съответства на Приоритет 6 „Устойчиво земеделие“ в национална програма „България 2030“ и цел 2 „Прекратяване на глада - постигане на продоволствена сигурност и по-добро хранене, насърчаване на устойчиво земеделие“ от Целите на ООН за устойчиво развитие. Като част от Шестия приоритет на Европейския съюз, посочен в Регламент 1305/2013, а именно „насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическо развитие в селските райони, с акцент върху подобряването на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), тяхното използване и качество в селските райони “, Програмата за развитие на селските райони на Република България 2014-2020 предоставя средства в размер на 30 000 000 евро по мярка 7.3 - Подкрепа за широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобряване и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп решения чрез широколентова инфраструктура и електронно управление. 

В периода 2021-2027 г. цифровите технологии в селското стопанство ще продължат да бъдат основен приоритет на Европейския съюз. В този контекст изследователската програма на ЕС „Хоризонт Европа“ ще осигури 10 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. 

Като част от националните решения, в резултат на които страната ще разработи своя Стратегически план за ОСП, България ще трябва да определи съответните средства от Европейския земеделски фонд за земеделска гаранция и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да отдели за дигитализация. на селскостопанския сектор. В резултат на анализа и идентифицираните нужди в края на Стратегията ще бъдат посочени необходимите европейски и национални средства, които Република България трябва да задели за дигитализация на земеделието си.

 [1]https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/02/11/agrarian_report_2019.pdf - последен достъп на 10 октомври 2020 г.

 [2] https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/desi - последен достъп на 9 октомври 2020 г.